Sep 1, 2021, 12:32 AM

Спомен от една лятна нощ 

  Poetry » Love
283 0 0

Спомен от една лятна нощ...

 

Тежки спомени налягат

ме в безсънните нощи́...

Гоня ги, а те ми бягат –

този  бяг ме изтощи́...

 

Ако мога да ги стигна

в този луд, безкраен бяг

и съдбата ми „намигне“ –

като сън ги срещам пак...

 

Те оплитат се тогава

в шеметната ми глава́ –

със магична незабрава

в будните ми сетива́...

 

Паметта ми избирателно

ги подбира в този миг

и едни – по допирателната,

но пък други – спира с вик!...

 

Ето: Миналото време

с незабравени неща,

спряло е до мен да вземе

от разкоша на нощта...

 

Аромат край мен се носи

от цъфтящите липи,

а момиче русокосо

идва пак като преди.

 

То след малко ще ми каже:

колко ме обича, как –

е видяло много важен

тайнствен от Звездите знак...

 

Той насочвал любовта ни

с пътеводната звезда

по пътеки обещани –

с неизбежност на съдба...

 

...По ечмя́на жетва в оня

буен, летен треволяк –

гонехме светулки, помня,

в топлия вечерен мрак...

 

Залепили по челата

бяхме по една от тях

и увлечени в играта –

как се влюбих не разбрах...

 

... Кой магията отвлече,

но порастнахме и факт:

с моето момиче вече

не ловим светулки пак!...

 

Светвайки на пресекулки

днес в безсънните нощи́ –

като летните светулки

виждам нейните очи...

 

... Аз ли  не можах тогава

 в тъмното да разбера,

че животът продължава

и след детската игра,

 

и́ли прекалено кратка

бе през лятото нощта,

че остана си загадка

всичко...  Даже любовта!...

 

... А момичето къде е?...

Спомня ли си то сега –

де́то ли и да живее –

за светулките с тъга?...

 

17.07.2021.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??