Констанца утихва без тебе,
приливът подхвърля солта.
Стон могъщ в тишината -
верига, котва, килватер...
в далечината помахват ръце.
Парченца тъга с твърдост на руда
гнездят дълбоко във мен.
метални отблясъци ми напомнят,
че била съм близо до теб.
Шамарно прииждат вълните
от нощното Черно море.
И вие, вие луната, и с болка рисува ...