Sep 6, 2006, 12:37 PM

Спомен от музика 

  Poetry
784 0 15
Стоя притихнала в мрачната стая.
Прозорецът тъмен до мене мълчи.
В пепелника дими запалена цигара,
а музиката свойте спомени реди:
как с теб във вихъра на танц ефирен
раздавахме си толкова нежна топлина.
Усмихнати в прегръдката на дансинга
обичахме се страстно, без слова,
и без терзания, с искреност, с ВЯРНОСТ,
животът общ бе нашият желан кумир.
Сега е друго - всеки тежките си изпитания
житейски на плещите си самичък е поел... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Random works
: ??:??