Спомен от Океана...

          (триптих)

                          Нейде в Пасифика

1.

Това бе храм на Красотата!...

А в него аз бях обладан

от религията на хазарта

и радостта- да бъдеш сам!...

2.

Щом догори на запад във залеза морето

и тиха нощ разпръсне на траура цвета-

звездите разпиляни събират се в небето

и слизат да се къпят във топлата вода...

Те весело играят... Надбягват се с вълните...

Русалки ги заплитат в коси със морски цвят,

а без любов останали, моряците в нощите,

все пият и до късно не могат да заспят...

3.

На изтока стопеният метал

разливаше се бавно над водата...

От облаци и Слънце бе създал

Вятърът с изкуство непознато

едни невероятни светове:

от замъци, от весели градини

и бе населил с млади Богове

пияни от възторженото вино

на изгрева... И на небето, там пред нас,

на облаците яздеха конете те

и се отдаваха с оная светла страст

възможна само... миг преди да светне...

Коста Качев