knqza (Даниел Стоянов)
162 145
Aug 1, 2007, 10:25 PM

СПОМЕН ОТ РАЯ 

  Poetry
715 0 8
Спомен от рая в зениците плува,
плахо отронва горчива сълза,
никой не вижда и никой не чува,
как тя се стича с огромна тъга.

Мърляви, сенките чезнат полека,
залезът вече е изгрев за друг,
даже е тъмна оная пътека,
водеща слепите в топлия юг.

Болка ли диша сърцето след края,
рана в гърдите, нестихващ вулкан,
шепи безспирно пак ровят, дълбаят,
тежката карма на грешника там.

Изгубил представа за времето вече,
страхът съпроводи ада студен,
в локви от кръв любовта щом изтече,
пагубно гине живота сразен.



На Б. и М.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??