" Спонен от спомени"
(В. Казаков, П. Григорова)
Мълчанието се ражда, щом дойде лъжата,
желанието свършва, щом изгубиш мечтата.
И драпаш с нокти да изгониш тъгата,
и търсиш в мъглата дар за душата.
Взираш се сляпо, проклинаш съдбата,
мразиш, убиваш и скриваш словата.
Кървиш наранен, но надеждата липсва,
лежиш уморен и от всичко ти писва.
Не можеш да мислиш, не можеш да чувстваш,
не вярваш, а в самотата се вслушваш! ...