dansyto (Данаил Таков)
820 3642
Feb 28, 2021, 7:55 AM

Спомен, по-жив от плътта 

  Poetry
478 1 8

Защото ли очите ти искрящи

пронизваха ме с блясъка лазурен,

сега се взирам в звездността блестяща

на мартенско небе ... безумно влюбен!

 

Или защото вятърът в косите

ги караше да галят ми лицето!

И раждаха в душата ми мечтите,

пулсиращи неистово в сърцето.

 

Очите щом затворя, ти с усмивка

си украсила дните безпризорни.

Душата ти е като вино пивко,

сърцето – птица, търсеща простора.

 

Остана сякаш спомен, нежна сянка,

по-жива от плътта ми ... с твои знаци.

В небето грее приказна осанка,

даряваща ме още с прелестта ти.

 

© Данаил Таков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Радва ме коментара ти, di_t. Поздрави!
  • Хубав стих!
  • Благодаря за коментарите ви, Георги, Деа, Роси Дари, Скитница!
  • Красивите спомени не изчезват... остават и топлят...
  • Има стихове красиво написани, но няма музика в тях, няма усещането, че някак те възвисяват, че се усещаш като издигащо се в небето перце. Тук всичко това го има.
  • Носталгия по изчезнал спомен! Харесва ми!
  • Красив спомен.
  • Приятно.
Random works
: ??:??