Спомням си първите срещи... вечерни.
Споменът вае ръцете ни вплетени
Разкрива прегръдките, целувките нежни.
Остава без дъх сърцето ми... временно.
Когато се върне в Душата ми.... плача
от Щастие, Радост... усмихва се Тя.
И всичките чувства избухват във мен
щом Споменът носи ме всеки мой ден.
О! Спомням си всичко...
Очите ти топли...
Ръцете ти нежни, прегръдките стенещи... нашите Вопли...
Затварям си Спомена! ...