Лека нощ! - ми каза ти.
Но дали ще е лека тя,
след като спомен стар 
днес ме връхлетя.
Стовари се върху мен
и отвори рани предишни,
и събуди отминали дни.
С ръка бръкна в моето сърце
и извади оттам 
въгленчето на любовта.
Свиден спомен беше 
то за мен, топлеше ме
в студените ми дни.

Защо сега?
След толкова години
при мене идваш ти.
Защо отваряш стари рани?
Защо ми припомняш отминали дни? 
Като ти самия не успя
любовта ни да съхраниш.
Върви си. Моля те. Върви.
Не искам пак да ме боли.
Не искам душата ми да агонизира
и сърцето ми сълзи да пролива.

Спомен стар днес ме връхлетя
и направи на пух и прах моята суета.

denisima - 04.04.2013 г.