Спомен в реалноста...
На зимната нощ в следобеда,
защото пак не мога да спя,
загърнат в покривало от спомени,
отново лежа и си търся съня.
Спомних си за моето детство,
на село, с баба и дядо седях,
на масата хлебец и сиренe,
щастлив, но самотен аз бях!
С въдицата и сакче рибарско,
към реката самичък вървях,
"софиянче"- едно дете "градско", ...