СПОМЕН ЗА БОНБОНЕНОТО ДЕТСТВО
Този ден е толкова различен.
Даже ветровете го разбраха.
Укротиха порива камшичен,
но сълзи в душата ми посяха.
Този ден с очи като бонбони
плитките ми връзва пак с кордели.
Аз мълча. Не смея да отроня
думичка дори. А уж съм смела.
Щедър е. При спомена ме връща.
У дома съм. С ласките на мама.
Нищо, че към вечната и къща ...