СПОМЕН ЗА ДРУГИЯ ЖИВОТ
... как искам кротко вечер да си пуша тютюнeца край пътните врата,
да седна сам под кривата си круша, преминал всички пътища в света,
наясно с всички бури – и с покоя, в които тъй красиво преживях –
и този свят за малко беше моят, след който аз ще бъда шепа прах,
ведно със мен – брутално непорочен, да отлетят нанейде призори
стенания, възторзи, слава, почест, заслуги, власт – и купища пари,
преминал през измами и химери, изгазил в тях лъстивата им кал,
да бъда просто вашият Валери, дошъл за миг – и сетне отлетял,
и – стиснал в шепи тиха окарина, да свиря – и да ми е адски гот! –
щастлив от този свят да си замина към някой друг и по-добър живот.