Дойдох на този свят със радост,
живях щастливо свойта младост.
Напред се взирах със надежда!
Към старостта сега поглеждам.
Живота ми огряха три Слънца.
Сега бледнея като старата Луна...
Без детска глъчка и без песни 
пустее моят дом чудесни...
Преди съвсем да се опомня, 
за минала тъга си спомням.
Бастунът дядо ми подпира – 
на две ръце, брадичката – и тя.
И все да върши нещо си намира - 
не може да се свърта без шетня.
Ала не щеш ли, баба ми се разболя
и каза: - Ваньо, вече ще се мре!
Ами сега? Какво ще прави без жена?
И дядо ми, без никой да го разбере,
въже приготви, столчето си взе,
- Кокошките отивам да нахраня! – 
потропвайки по плочките с бастуна,
нагоре към градинката пое.

А бе горещо, юлски беше зной...
Поел към своята Голгота,
разделяше се със живота той,
обърквайки на другите живота!..