Толкова близо до мен,
но толкова далече в пространството.
Толкова радост тогава,
а толкова мъка сега.
Толкова сплотеност в нас,
но толкова километри между нас.
Помниш ли часовете, прекарани в игра?
Помниш ли старата улица, покрита с цветя?
Помниш ли високата зелена липа?
Детският смях ехтеше в пространството.
Телефонът звънеше безспир.
Времето все не ни стигаше. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up