Sep 10, 2011, 12:46 PM

Спомен за жътва 

  Poetry » Phylosophy
1576 1 15

        Спомен  за  жътва

 

Със шепот нощните капчуци 

насън на дъното се плискат 

и в селото една каруца 

запалва утринните искри.

 

Пропуква като в огън. Жътва е

и стомните пресъхват бързо,

момче разнася хлад във бъчва,

запява топъл зърнен бързей.

 

Денят препуска по житата

и пълни празните хамбари.

- Олекна ми - шепти земята...

- Ще дойда пак - шепти жътварят.

 

И късно вечер под асмата

жътварят сяда уморен,

цигара свива в тъмнината,

а въздухът е нажежен.



                          Илия   Вълчев

  

© Илия Вълчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??