Това е всъщност есента, това е –
задъхана, пожарна, листопадна.
Размива ме, преди да ме извае,
прегръща ме, преди да ме разпадне.
А беше лято... Ах, а беше лято –
сапфирено, във перлата на мида.
Как греех цяла, спряла над вълната,
преди от мене, обич, да си идеш!
Ти свлече бавно лъвската ми кожа,
подряза с брадва мечите ми лапи,
но раните да заличиш, не можеш
от ласките, които ме разтапят. ...