Глухите, светнали улици
остро приличат на морски.
Стъпвам по тях, а катурват се
пътьом тръпчиви въпроси
за хора, цветя и приятели,
за сини крила на море,
за тежки писма неизпратени
и четвърт бутилка абсент.
Умора ме сритва в гръбнака
и моята кръв левитира.
Над дъх на изпотено лято
една равносметка събирам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up