Спомен за любов
Олющената пейка се разплака.
Измиваше дъждът далечен спомен.
Дали години още ще ме чака?
Едва ли, споменът не е бездомен.
Изкъпана от мокрите си мисли,
настъпих сянка в локва на паважа,
а ти върху чадъра ми увисна,
защо и този път да ти откажа?
Отказвах ти наживо и наяве,
сега си просто спомена любовен
и стягаш ме отдясно, не отляво,
вкусът ти е горчив, но не отровен.
Защо отдясно? Там за всеки случай,
резерното сърце изпомпва мъка
и ако някой другото улучи,
измерва захар в нишки от памука.
Но щипнал си най-тънката ми струна
и дрънкаш като стара ламарина –
октомври беше и Луна безумна
от пламъка омекваше до глина.
От пламъка в очите... него търся!
А то вали като любов за помен.
Небето сиво два пъти се пръсна
и слава богу, че си само спомен.
Свързани произведения
Comments
-
Гавраиле, благодаря ти!
-
"От пламъка в очите...него търся!"
Прекрасно е казано!Браво! -
Ники и Цвете, Благодаря ви!
-
Радва ме твоя отзив, Албена - благодаря ти!
-
Нека има спомени, които усмихват душата, благодаря ви Ангелче и Пепи!
-
Много хубав стих, поздравления!
-
Рикошет!
-
Спомените предизвикват противоречиви емоции... Благодаря ви, че споделихте мисли и емоция - Мария, Юри, Елка, Стойчо, Георги, Мариана, Вили и Хари!...Благодаря ви! Ох, това резервно сърце, Иржи, ако можеше да говори и да обясни на Сенд колко рикушета е издържало! Аз си мислех, че небето е сиво, а то било оловно...
-
Знаеш ли,Краси,сега разбрах,че и аз имам "резервно сърце",такова,каквото го описваш....Инъче да не съм оживяла...Страхотни стихове пишеш , също се наслаждавам и на перфектния им ритъм!А колко е прав Сенд!...
-
Поздрави!
-
Страдаме в спомена за неща, от които сме се отказали, впрягайки волята си... Много хубав стих! Поздрави, Краси!
-
Трудно се забравят любовните мигове...
Пейката едва ли помни,но любовта не забравя!
Харесва ми!
Поздрави, Красимира! -
Краси, много е хубаво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
