Отпивам от чашата тъжно,
глътка по глътка натрупан живот,
сълзите се стичат безмълвно
върху образа ти
и се напивам от любов.
Ти си ми със нещо близък,
живял си някога във мен
и оставил си ми една искрица,
и частица нежност
от топъл слънчев ден.
Близки са ми твоите коси,
устните ти чувствам още, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up