Морските привечери късно отплуваха,
натоварени с черно белите спомени;
в широките сиви дворци ме оставиха,
редяща мидени кулички
и с вятъра тихо припяваща...
Във вълните луната пак сплела е
нишки на сребърна радост
и в моити очи пак оглежда се
с ореол от разлято сияние
и намек за дъх на носталгия.
Тогава аз шепнех ти, помниш ли,
от знака на древните жрици обсебена: ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up