May 23, 2017, 11:09 AM

Спомен за мама 

  Poetry » Phylosophy
1530 0 2

Животът

ни тука не спира

и корени в земята си пуска.

 

А само

човекът умира

и тъжен живота напуска.

 

Безкрайно

е времето само

и всичко със пепел зарива.

 

Запомням

очите ти, Мамо,

когато ме мракът покрива...

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??