Когато вятърът повее
в мрачния, есенен следобяд,
сухите листа ще разпилее
ще си спомниш ти за мене пак...
Когато слънцето изгрее
над синия лазурен бряг,
пясъкът с вълните ще се слее,
ще си спомниш ти за мене пак...
А когато със сняг земята се покрие
и студ скове душите вън,
ще си спомниш отново ти за мене,
но аз за теб ще бъда просто сън!