Спомени заседнали отляво,
пробождат малката ти гръд,
но знам където е боляло
там мъртвите никога не мрат.
Ако в ден топъл и лъчист
с криле на гълъб отлетя
ще тръпне сърцето ти кат' лист,
обгърнат в есенна слана.
Пристъпя ли през райските им двери,
където е щастие навред,
ще бъде изплакана там първа
сълза при спомена за теб...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up