СПОМЕН ЗА ПЕТЯ ДУБАРОВА
Към слънцето и чайките в небето,
зареял поглед някъде натам,
със много болка и тъга в сърцето,
разхождам се по булеварда сам.
И пак се връщам в оня ден печален,
и пак е мрачно времето навън,
и виждам аз кортежа погребален,
и все си мисля, че било е сън...
На улицата некролог прочетох,
изтръгна се от мен сподавен вик,
сълзи в очите ми се стекоха, ...