На Стефан Калев
Отиде си. Не взе оттука нищо.
Разсърди се на този свят покварен.
Остави ти сираци - всички листи
написани - проплакани, изстрадани…
Отиде си. И прошка не поиска
от верните приятели, защото
не трябваше да разберат, че скоро
ще спре да се търкаля колелото.
Отиде си. А твоята писалка
премръзнала те чака със надежда…
И само пукотът на тишината ...