Ти, София, бе чиста и прекрасна,
навред шумяха цъфнали дървета,
сред тяхното ухание израснах
и още помня жълтите павета.
Под кестените влюбени вървяха,
градинки се усмихваха приветно,
чешмички и фонтани ромоляха,
наоколо бе всичко пъстроцветно.
Но зла ли веда скришом завидя ти?
Градинките и площите зелени
във миналото безвъзвратно прати –
превърна ги в строителни терени. ...