Mar 24, 2007, 1:59 PM

Спомен за Ванга 

  Poetry
885 0 6
Те при нея отиваха с тиха надеждица,
по двама, по трима или цяла рода,
придружени от свойто изстрадано минало...
Проблемите тътреха в нозете на сляпа жена...
Лекуваше с любов не толкова телата, а душите им
със своите послания, от Космоса дошли.
А нейната феноменалност и величие
таяха много разум и желание за добрини.
Огромната и мъдрост в трудния и земен път,
с посланията си - пътеводители в живота ни -
на много хора даваше надеждица една,
а благоловията си като име - на децата ни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Random works
: ??:??