Спомен за Ванга
Те при нея отиваха с тиха надеждица,
по двама, по трима или цяла рода,
придружени от свойто изстрадано минало...
Проблемите тътреха в нозете на сляпа жена...
Лекуваше с любов не толкова телата, а душите им
със своите послания, от Космоса дошли.
А нейната феноменалност и величие
таяха много разум и желание за добрини.
Огромната и мъдрост в трудния и земен път,
с посланията си - пътеводители в живота ни -
на много хора даваше надеждица една,
а благоловията си като име - на децата ни.
И нека помним думите на нашата светица,
че силата на Бог не е в телесното ни изцеление
като от силната молитва на слепеца стар,
а на всички нас в духовното проглеждане.
И нека, за нея сетили се в паметния ден,
една свещица в черква да запалим
и там, в мълчалив поклон, главата да склоним,
а Ванга от горе ще я види и ще ни познае...
© Петя Кръстева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Звучи неестествено космично!Като усмивка от горе където се разхождат само светци...
-
Поздрави, Петя.
-
Всяка година ходя там.
Това място винаги ме изпълва с надежда, че все още има добро!
Благодаря ти, че ми напомни е сега за нея!
Искрен поздрав от мен, приятелко!!!
-
Настръхнах,Романтична...толкова е истинско и вярно...
Браво и поклон пред думите ти ! -
не знам какво да кажа...
ще помълча.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
със своите послания, от Космоса дошли."
Много хубав стих, Петя!!! Поздрави!!!