Jul 8, 2007, 12:22 PM

Спомени 

  Poetry
1272 0 13
 

Стъпките отекват в тишината -

трудно носят сбраната печал

и надеждата, таена във душата,

се стопява в нощната тъма.

Времето лекува, казват, а не знаят,

че минутите текат едва-едва,

че разкъсват със жестокост всяка рана

и че будят спомените от съня.

Спомени от срещи и раздели,

спомени от скръб и красота,

щастие и болка преживели

и обгърнати във суета.

Спомени, които пак ни връщат

младостта, усмивките и любовта

и които нежно ни обгръщат

в светлите воали на страстта.

Стъпките отекват в тишината -

трудно носят сбраната печал

и надеждите за щастие остават

само в спомени от младостта.

© Дорика Цачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??