Стъпките отекват в тишината -
трудно носят сбраната печал
и надеждата, таена във душата,
се стопява в нощната тъма.
Времето лекува, казват, а не знаят,
че минутите текат едва-едва,
че разкъсват със жестокост всяка рана
и че будят спомените от съня.
Спомени от срещи и раздели,
спомени от скръб и красота,
щастие и болка преживели
и обгърнати във суета. ...