Dec 11, 2008, 1:29 PM

Спомени 

  Poetry » Other
651 0 1
Спомени

Потънал в спомени от моите години,
какво посях назад в угарта?
Семената ли изядоха ги някакви гадини,
дали не дадох ви пък капка доброта.

Аз знам, че сипят се по мен обвинения,
че винаги съм бил студен с вас.
Но тъй живота е устроен - с приключения,
далеч съм аз - не чувам детския ви глас.

Годините, те болката лекуват,
раните дълбоки все някак ще зарастат.
Отворих аз сърцето си широко вече,
спомените от живота ще оставя в годините далече.

© Васил All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Васе, дано забравиш тежките спомени, колкото може по-скоро и дано вече бъдеш щастлив и усмихнат!
    Няма нищо по-хубаво от една усмивка!
    Поздрав друже и успех!
Random works
: ??:??