Още помня мириса на тялото ти

и

си представям

как целувам кадифените ти устни!

Сякаш бе вчера

когато прокарвах пръсти

през косата ти..

А усмивката?

Ах, усмивката ти е незабравима!

Не забравям и душата ти.

Тя е истинска,

изпълнена с детска радост, мечти

и пъстрота. Нежна и обичаща малките неща

и същевременно ледена като зимната зора.

Крехка, уязвима спрямо любовта

и непоколебима в своите принципи.

Пазя още утехата,

че ще те срещна някой ден

и с голяма лъжица ще отпия от нежната ти същност!