Понякога надеждата е бегла,
бегла, като сълзата, вече изтекла.
Понякога спомените стават зли,
спомени, иначе красиви, за изминалите дни!
Спомени са, няма да се върнат.
Заминалите хора няма пак да те прегърнат.
Спомени са, избледняват,
ала красивите моменти никога не се забравят!
Усмивка бе, ала от щастие не е!
Надеждата изчезва – натам какво ще е?
Усмивка бе, ала фалшива вече не е!
Спомените бегли ще ме водят – не знам какво ще е!