Спомени
И спомените, изгладнели гълъби,
все чукат по перваза на душата ми.
Кълват зрънца от мигове подхвърлени.
Така ги храня. Те са ми приятели.
Дошли са да помогнат както някога,
видели, че съм в блатото до гушата.
И чули, че ги викам до прегракване
да ми помогнат да намеря сушата.
Добре, че те са - гълъбите скитници,
да ми показват в блатото пътеката.
Не ми е нужен в тежък час молитвеник, ...