Jun 19, 2008, 11:41 AM

Спомени 

  Poetry » Love
667 0 2
В спомена за любовта вглъбена е моята душа,
мечтае тя за един човек, който за мен е всичко на света.
В пустинята на мойте чувства, седнал там на пясъчните дюни
сам-самичък, пред мойте очи в този миг ми се яви сиянието,
наречено любов, затворих аз очи, после отворих ги, но там
не бе и ти, мираж на образа ти превзе моето съзнание.
За първи път в живота си, погълнат от горещината на пламъците,
които изгаряха моята душа, погледнах аз слънцето с надежда една:
"Господи, нима сгреших, че обичах толкова пламенно една жена,
нима това е грях и любовта, която изпитвах към нея, проклятие?"
Отговор на това така и не получих аз, но един ден разбрах!!!
Онова, що се крие в моето сърце, е огънят на отминалите чувства,
огънят на любовта не ще угасне никога, макар да страда моята душа.
Лек за любовта няма, но макар и болка да е тя, носи радост
и пълнота в живота на всяка една изгубена душа!!!

© Юли All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Извинявам се много мислех че нещо не сам го качил както трябва,отново се извинявам.
  • 3 пъти ти го връщах и все така упорито го качваш, без да се постараеш да поправиш грешките! вярвай ми, че това няма да се повтори.
Random works
: ??:??