Спомени...
Липсва ми гласът ти,
който нежно ми шепти:
"Завинаги ще те обичам,
обичай ме и ти!"
Липсват ми моментите щастливи
и изпълнени с усмивки и със смях.
Липсват ми и часовете тъй красиви,
лъхащи на сладък грях.
Обещахме си много неща,
ала на малко устояхме.
Накрая останах сама
със спомена за онова, което бяхме.
Може и да те предадох,
може и да съжалявам,
но едно обещание спазих
и то е да не те забравям.
Снимките ти в огъня горяха
заедно с любовните писма,
ала спомените ми не избледняха...
не изсъхна и последната сълза.
Винаги съм вярвала,че мога
от сърцето си да те изтръгна,
дори молех се със злоба
образа ти да обгърна.
Вярвах, че няма да боли,
когато покрай тебе подминавам,
но от любовта на две души
накрая само болката остава...
© Криси All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пишеш невероятно! Поздрави!
-
Браво и от мен! Наистина много добро попадение бих казала. А за чувствата... времето лекува със сигурност
продължавай все така -
Страхотно!!!Би било жалко ако всяка една твоя дума я изпитваш в този момент.Ако е така дано го преудолееш.Много успехи ти желая.
-
Браво, много добре изказана творба със уникални рими! БРАВО!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
