Спомени, изпълнени с радост и тъга,
толкова ярки, сякаш случват се сега,
спомени... след всяка обида и раздяла,
спомени от любов, винаги боляла.
И защо към тези спомени се връщам,
защо към изминалия път се обръщам?
Няма как от спомените да се избавя,
хубави и лоши, просто така съм живяла!
Винаги ще има "ако" бях по-зряла,
"ако" шепа любими хора бях някак съумяла
да запазя и в утрешния ден, те пак да са до мен,
но щом не мога времето назад да върна, ...