Спомени времето срутват
и нахлуват в днешния ден.
Той своите грижи трупа
и гледа с поглед студен.
Момиче-спомен търси наоколо
стар адрес и оглежда с тъга.
Тя дете е, а въздъхва дълбоко
и прошепва: - Тук баща ми умря.
Станал спомен - бил мъж - отговорен,
кръжи весел, сега покрай мен
и говори за свят - илюзорен,
дори гарванът литва смутен. ...