В полето, дето Ерма се обръща
и купена на Руй се извисява
животът си тече, един и същи,
забравен и от Бог, и от държава.
Как трудно се изкарва тука хляба!
Било е тъй, навярно тъй ще бъде.
Но кръстена в барутен дим, под сабя,
аз вярвам, същността ни да пребъде.
Припомням си, как в жътвата оскъдна
и времето, след туй, на сливобера,
събирахме зърна на орис трънна,
че крината да пълним до чембера. ...