Отнякъде съм пътник, спомен нямам,
но вървя, вървя в съня си и през нива,
а тя прилича на живот,
обрасла със трева,
полегнала от хиляди човешки стъпки
и избуяла от многото ни мисли.
Не нося много, не ми и трябва вече толкова,
това, което съм получила, решили са годините така:
втъкали го из фибрите, вградили в клетките,
усещаме се заедно навсякъде, в едно.
Пътека нямам, аз цялата съм път през нива.
Целта ми е безцелна, ...