Генка Богданова
Тунджа тече през полето лениво,
мараня лятна над нея трепти…
Ветрецът спи в тръстиката дива,
спомени сладки водата шепти:
По брега тича дете засмяно
и пеперудите гони в захлас…
Туй момиченце с рокля басмяна,
с плитка до кръста, бях някога аз.
Тунджа протяга ласкави длани,
в нежна прегръдка отпускам се аз.
Забравям обиди, болки, рани, ...