Понякога сърцето ми се свива
в прегръдката на спомените прашни.
Там болката е чиста и красива,
облечена в младежките ми страсти.
Отминалото „Днес” е златна клетка,
примамлива за птичето в душата.
Блаженство обещава, но за сметка
на вярата в света на чудесата.
Затуй разбивам крехката черупка
на миналото „Днес”. Не искам „Вчера”,
щом мога да живея „Утре”,
а спомените да държа в килера ... ...