Вечер, преди да заспя, ме нападат,
някои реални, други само мечтани,
спомени основи на съня ми полагат,
говорят за думите ми - сгрешени и премълчани.
Повтарят онези сгрешените...
Съжалявам! Нима е достатъчно?!
Затварям очи - навсякъде по мен са мишените!
Улучиха право в целта... нека ми е мъчно!
Мъчно ми е за премълчаните,
които ме хващат за гърлото,
които ме задушават... и спомените,
които ме дърпат към дъното. ...