Jan 27, 2005, 9:39 AM
Спомени за теб
Вървим сред духа на епохи изминали,
щастливо се държим за ръцете.
В средата на балната зала се спираме,
целуваш ме и аз ставам принцеса.
* * *
По стръмните малки калдаръмени улички
аз тичам и се смея от сърце.
Настигаш ме и ме носиш на гърба си,
а аз ти бера плодове.
* * *
В прохладния летен следобед сред планината
сме само ти и аз с велосипеди.
Сякаш летя, а вятърът ми развява косата,
обръщам се и се провиквам: "Настигни ме, де!"
* * *
Една сутрин, необичайно сънлива
събудих се от аромата на кафе.
Ти ме целуна и каза: "Добро утро, мило,
май че е време за ставане."
* * *
Прибираш се вечер, от умора си смазан,
а аз ти отварям вратата.
Усмихваш се, казваш, че си щастлив, че ме имаш,
че някой и теб вечер чака.
* * *
Цяла сутрин се разхождам по софийските улици.
Искам да приготвя нещо специално,
искам пак да бъде романтична вечерта ни.
Влюбени сме и успяваме.
* * *
Тази вечер сме на парти заедно -
рожден ден на един приятел.
Цяла нощ аз танцувам за теб специално,
ти ми казваш, че съм очарователна.
* * *
После нещо се случи, ти изгуби се някъде.
Дадох ти ръка. Не прие помощта ми.
Знам, че си силен. Знам, че искаш
да се справяш с живота си сам.
Мина време. И сега съм до тебе
и те обичам, макар и от разстояние.
Кажи, поне малко не ти ли липсвам?
Заличи ли ме от своето съзнание?
* * *
Сложи на сърцето ръката си
и кажи, че написаното дотук за теб е без значение.
Смело миналото загърби.
Можеш ли? Или...и в теб има съмнение...?
щастливо се държим за ръцете.
В средата на балната зала се спираме,
целуваш ме и аз ставам принцеса.
* * *
По стръмните малки калдаръмени улички
аз тичам и се смея от сърце.
Настигаш ме и ме носиш на гърба си,
а аз ти бера плодове.
* * *
В прохладния летен следобед сред планината
сме само ти и аз с велосипеди.
Сякаш летя, а вятърът ми развява косата,
обръщам се и се провиквам: "Настигни ме, де!"
* * *
Една сутрин, необичайно сънлива
събудих се от аромата на кафе.
Ти ме целуна и каза: "Добро утро, мило,
май че е време за ставане."
* * *
Прибираш се вечер, от умора си смазан,
а аз ти отварям вратата.
Усмихваш се, казваш, че си щастлив, че ме имаш,
че някой и теб вечер чака.
* * *
Цяла сутрин се разхождам по софийските улици.
Искам да приготвя нещо специално,
искам пак да бъде романтична вечерта ни.
Влюбени сме и успяваме.
* * *
Тази вечер сме на парти заедно -
рожден ден на един приятел.
Цяла нощ аз танцувам за теб специално,
ти ми казваш, че съм очарователна.
* * *
После нещо се случи, ти изгуби се някъде.
Дадох ти ръка. Не прие помощта ми.
Знам, че си силен. Знам, че искаш
да се справяш с живота си сам.
Мина време. И сега съм до тебе
и те обичам, макар и от разстояние.
Кажи, поне малко не ти ли липсвам?
Заличи ли ме от своето съзнание?
* * *
Сложи на сърцето ръката си
и кажи, че написаното дотук за теб е без значение.
Смело миналото загърби.
Можеш ли? Или...и в теб има съмнение...?
© Далия All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много е хубаво и тъжно...(6)
-
Благодаря ви и на двете! Дано развълнувам и нечие друго сърце...
-
Като лента от филм... отделните кадри - така преминава живота... Развълнува ме...има особена тъга, вплетана в думите...кара ме да се замисля... Браво Далия
-
Красиви спомени! Накараха ме да се замисля... Май винаги има съмнение и много въпроси: Какво щеше да стане ако...? Дали...? Край нямат! Поздравления от мен!6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
