Спомените... 2

Много време ме измъчва

спомен неизменно скъп

за една моряшка кръчма –

в хоризонтите отвъд...

...Страшна буря бе вилняла

и огромните  вълни

бяха кораба изцяло

овладяли в много дни.

Късаше се такелажа*

в ураганните „игри“ –

бе изгубил екипажа

и надеждата дори...

И тогава: фар просветна

с лъч спасителен в нощта

и пътека светла метна

към брега и към Света!...

Спряхме „старото корито“**

след спасителния знак

в миг намерили „защита“

в кръчмата на този бряг.

В много кръчми съм осъмвал

и изпил със много ром,

в много портове съм стъпвал –

в тази бях като във дом...

... Тя навярно бе от времето

Първите когато там

спрели са вода да вземат,

но ги стигнал ураган.

И догдето са на завет

вероятно някой сам

е предложил, да направят

кръчмата – моряшки храм...

Влачейки се вековете

достроявали сами́ –

както ваят ветровете

и крайбрежните скали.

И заселвали се хора,

островът се оживил,

а във кръчмата опора

всеки радостен открил...

После построили фара

като пътеводен знак –

той към тази кръчма стара

водел не един моряк...

След това дошли „сирените“ –

жрици нежни на Страстта

и моряците проблемите

си забравяли в нощта,

че във песните им знаците,

с прелестта на женски чар,

са привличали моряците

както във мъглата – фар...

Що́то ако оцелял си

в ураган и още млад –

могат само страстни ласки

да те върнат в „този свят“...

... И когато в изтощението

доловихме нежен зов –

просто нямахме съмнение,

че ще изберем: любов...

Гибелна да бъде даже,

но зад нас бе ураган!...

Остров с кръчма – избор важен

за спасението там!...

... Три дни продължи стихията –

три незабравими дни...

Океан като тепсия – 

пак ни в утрото плени́...

Кръчмата сънувам но́щем,

всичко е като преди

и Животът е разкошен

чак до „първите петли“...

... Спомените са в главата

е́моци́онален тест –

за това, че не останах

там, аз жаля и до днес!...

26.07.2020.                                           

*такелаж: съвкупност от мачтови корабни

въжета, скрипци и други уреди за боравене с тях

**“старото корито“: моряшки жаргон,с любов към

кораба.