Индиана (Криси)
217 7914
Feb 11, 2013, 7:10 PM

Спомените галят ме във всеки Божи ден 

  Poetry » Love
945 0 5
Отне те времето. А тъкмо се обикнахме.
И тъкмо се събрахме във една душа.
Началото бе бурно и така развихрено...
Опитвахме да борим себе си. И нашите ега.
О, колко страдах те. Понякога и ненавиждах.
Във себе си крещях с пресипнал глас,
че луди сме и лудост е това обичане,
но нито ти намери сили, нито аз…да спра...
В красива пролет после завъртя ни времето.
И даже във снега съзирах пролетни цветя.
В очите ти растеше на доверието семето,
те отразяваха ме, правеха ме истинска жена. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Random works
  • ruba (Руми Бакърджиева) И вкусих Светлината
    И вкусих Светлината
  • Rois (Събина Брайчева) Ladybug
    Ladybug searching around, black dots need to be found, lost them dancing, in night very merry. Now r...
  • pecipicha (Петко Петков) Pray
    Pure soul, did you exist? Listen the words of the lonely priest. Incarnate with inner beauty, call m...
  • otdaden (Отдаден) Time can make you believe
    Easy it is to be full of excuses, Day after day without a word from the muses. Know, there is streng...

More works »