Отне те времето. А тъкмо се обикнахме.
И тъкмо се събрахме във една душа.
Началото бе бурно и така развихрено...
Опитвахме да борим себе си. И нашите ега.
О, колко страдах те. Понякога и ненавиждах.
Във себе си крещях с пресипнал глас,
че луди сме и лудост е това обичане,
но нито ти намери сили, нито аз…да спра...
В красива пролет после завъртя ни времето.
И даже във снега съзирах пролетни цветя.
В очите ти растеше на доверието семето,
те отразяваха ме, правеха ме истинска жена. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up