Споменът

May 13, 2005, 7:56 PM

Poetry

807 0 4

Но аз погълнах всичките ти вечери

и в пламъка на восъчната свещ

оставих да гори едничък спомен

за шепотът ти тъй горещ...

Но аз откраднах всичките ти залези.

И пламъка на мрака претворих

в една любов, в която няма белези

от спомена, когото изгорих...

Но аз изтрих следите от очакване

и ето ме – престъпна, но добра.

Молитвите, стопени във оплакване

угаснаха в последната искра на спомена.

Завръщам се –

престъпна, но добра

там, откъдето бях изгонена.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Grimoir (Фредерик)

2005-06-10T22:44:14+03:00

това определено е от най-добрите ти, не знам защо има 5. Страхотно е, че всяка строфа започва с "но"
vesi-lina (Веска Алексиева)

2005-05-16T16:06:12+03:00

И на мен ми хареса!Поздрав!
^Miss^sixty^ (Милица)

2005-05-15T19:13:25+03:00

Невероятно е мн ми хареса от мен 6
Matussael (Димитър Дянков)

2005-05-14T19:52:01+03:00

"Завръщам се - престъпна, но добра" - това ми хареса!