Чуй, всички думи за любовта
отдавна са казани вече....
Хлопна споменът нейде врата,
палтото си старо съблече....
Седна кротичко в ъгъла той,
очи във очите ти впери
и прошепна: "При мене постой
и спри от студ да трепериш!"
Прегърни този спомен смутен.
Предложи му и хляб, и постеля,
както нявга предложи на мен...
Но със него недей се разделя!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up