Чуй, всички думи за любовта
отдавна са казани вече....
Хлопна споменът нейде врата,
палтото си старо съблече....
Седна кротичко в ъгъла той,
очи във очите ти впери
и прошепна: "При мене постой
и спри от студ да трепериш!"
Прегърни този спомен смутен.
Предложи му и хляб, и постеля,
както нявга предложи на мен...
Но със него недей се разделя!