danda (Даниела)
358 1120
Aug 16, 2011, 12:35 PM

Споменът на уличния пес 

  Poetry » Love
711 0 11

Отвори ù! Тя те чака отдавна пред прага –

боса, с устни безкръвни от дълго мълчание,

тя не плаче, към звънеца ръка не протяга,

тя е сянка, стон на ехо, вик и миг разкаяние.

Там, във тъмния вход я подритват младежи,

и на ти ù говорят, все едно я познават,

само кварталният пес я гледа с копнеж

и за поздрав кална лапа отдалеч ù подава.

Понабръчкани лелки, с препълнени мрежи

я оглеждат с досада, с неприязън първична,

отминават я бързо, после имат вляво бодежи,

пият хапче и забравят, че и те били са момичета.

Отвори й! Лятото свърши, вън е есенен хлад,

тя е дрипава, с цвят на залез са белите дрехи,

а в косите ù глъхне спомен за див водопад,

тя е жадна, има нужда от ласка, от тиха утеха,

има нужда от дума, от ръката ти силна до нежност,

от усмивката твоя – стряха за гълъб самотен

има нужда от капчица сън, разпилян и безбрежен,

има нужда от поглед един и от вярна посока.

Отвори ù! Аз заключих след нея със сто катинара

и не искам дори да помисля за очите ù огнени.

Не оставяй  любовта ми да изтлее пред прага ти,

след години само кучето нейния дъх ще си спомня.  

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??