Небето слезе долу. И мълчи.
А чудни твои думи в локви плисват.
И почна да ти пари в две очи,
когато чу, че с остър спазъм дишам.
Когато чу, че в дъжд един съзрях,
че трябва да ми светнеш нощем горе.
Понеже се превърна в снимка с прах
и споменът по теб е пуснал корен.
© Васил Борисов All rights reserved.