Apr 10, 2011, 11:23 AM

Споменът за две очи 

  Poetry » Phylosophy
528 0 1
"Споменът за две очи"
О, скръбен миг!
Сърцето ми разбито е на части,
захвърлено като ненужна вещ сред храсти,
и чудя се какво да сторя,
и ден, и нощ безсънен като в сън говоря.
Не смърт причина е за мойта мъка,
а ориста зловеща на любовната разлъка,
когато някой с гняв си заминава
и нищичко след него не остава.
Избяга любовта и без да каже нито дума,
прокле ме, както кълнат с черна чума, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Random works
: ??:??