За тебе ангел бях
и ти направи всичко
да ме задържиш -
дори предложи себе си.
“Не искам да съм млада",
казваше наивно-глупаво
и трогващо до сълзи.
Но времето
ме дърпаше далеч,
а те обичах.
И можех ли
да те лиша
от щастието
най-голямо за жената –
да бъдеш майка...
Макар да зная,
че ще дойде ден,
когато болката
и споменът
ще те накарат
пак за мене
да заплачеш...
Не го прави.
Помни,
че щастието вечно
е измама.
Любовта е страст
и всеотдайност.
Оставих те
да ги намериш
другаде
Боли, дете...
И мене ме боли...
Но ти не се плаши,
вземи живота си
в ръце.
Само някога,
когато вече
няма да ме има,
спомни си
моята любов
и хубавите дни,
които имахме...
Тогава... усмихни се,
не плачи
И знай -
душата ми
усмивката
ще види...
© Сянката All rights reserved.
Господи, колко те разбирам...и колко боли!!!